Вируси

            Ох, много тежи! Дали не трябваше да изчакам автобуса, вместо да се прибирам пеша? Вярно, живея наблизо, но тези торби изобщо не са леки. Защо се натоварих толкова? Дали имам нужда от всичко, което накупих? Разбира се, а и цените бяха доста изгодни, а продуктите ще ми стигнат и за по-дълго време, така че, добра сделка. Времето е хубаво, не е лошо да се пораздвижа малко. По цял ден само седя прегърбена зад компютъра. Малко се движа, трябва да съм по-активна. Още не съм остаряла.

          Забравих да купя ония бисквити, които Ники искаше. Нищо, ще проверя в магазина в блока, там може да ги има. В никакъв случай няма да се връщам обратно. А и това дете, много е мързеливо. Как ще се оправи в тоя живот, не знам. Дано Господ да го пази, че времената ни са лоши. Хората са злобни, завистливи, всеки гледа, ако може да мине през теб. Никой, никого не зачита. Собствения си труд не уважаваме. Ето, и аз работя за оная цинция, дето ми оряза заплатата с една трета за последното тримесечие. Ама мълча ли си, мълча си; търпя ли, търпя. Защо, не знам. Да не ми правят фасони вкъщи, че пак съм без работа, че пак друг ще плаща сметките. Грешка беше, че родих от него. Минало вече. Дано излезе човек от това дете, но не ми харесва какъв е станал в последно време. Само знае да иска, да се оплаква и не се интересува от нищо освен от себе си. То вярно, че децата са пълни егоисти до осмата си година (четох го някъде), но той е вече почти на единадесет. Сигурно и аз сбърках с него. Малко внимание му отделям, но нали трябва да се ходи на работа, пари да се изкарват... Пари, нали ми орязаха заплатата!... Аз, като се замисля, Ники има ли приятели? Не съм го виждала много да играе с други деца. Цъка там нещо на телефона, знае ли го някой какво прави по цял ден! Ако го питам, ще почне да пуфти и да се цупи. Добре си бил, ще каже.

            Тоя баир, без въздух ме остави. Ще спра за минутка. Не съм стара, но не съм и на двайсет. А тогава, каква бях! Хайде, тръгвам, че ще се стопи сладоледът. Защо накупих толкова много храна? Кой ще я изяде? Дано не се наложи да я изхвърля накрая, толкова мразя да хвърлям ядене.

           А! Автобусът ме задмина. Трябваше да отида на спирката и да проверя след колко време щеше да дойде. Но нали е добре да се движа повече. И почти стигнах. Минавам само по стълбите и ще изляза пред блока. Малко остана.

          Най-после! Вкъщи съм си. Никой ли няма да ми помогне с торбите? Няма ми, какво и аз питам! Ще викна детето:

            – Ники, ела да ми помогнеш!

            – Сега не мога, играя една игра! После!

            ҆ Щеш!

          Я, първо, аз да си измия ръцете, че в тоя магазин, знае ли се кой какво е пипал. Дали да не измия после и опаковките на продуктите? Е, не, това вече е прекалено, вманиачавам се. Но като те облъчват само с отрова от тия новини, то човек почва да се сбърква.

      Така, добре. Вече ръцете ми са чисти. Сега ще разтоваря багажа. Я да си пусна малко телевизора в кухнята, то станало време за обедната емисия. Докато оправям, да чуя какво става по света.

        Днес, в 8,30 ч. сутринта, мъж е скочил от моста в Надежда, право върху трамвайната линия.

           А, това е до нас!

         На място е пристигнал екип на бърза помощ, но мъжът е починал от раните си, на път към болницата.

        Той е бил на 57 години. Очевидци на инцидента твърдят, че е бил бездомен и през последните няколко месеца е обикалял квартала, просейки за храна.

         Движението на трамвайната линия е възстановено.

     Дали не съм го виждала тоя човек? Онзи ден ме спря един, просеше дребни стотинки за храна. По навик му отказах. Толкова много лъжат, че не можеш да разбереш кой наистина има нужда. Да му бях дала! Човекът изглеждаше отчаян. Ех, ама и аз съм една...абе, всички сме едни... То държавата е виновна! Как може да не се грижи за хората си! Проклети времена, проклети хора!

      Нещо, май, не съм си измила добре ръцете. Я да ида пак, че всякакви вируси и бактерии пъплят наоколо. Ще взема да се разболея, да разболея детето и тогава, какво ще правим? Господ да ни пази!

                                                                                     автор: Гергана Павлова