Ноктюрно
Музиката се лееше през отворения прозорец и се сливаше с нощта. Поне това усещаше Ава, докато свиреше. Нямаше нищо друго на тоя свят, което да я правеше по-щастлива. Лошото бе, че съседите ѝ не бяха на същото мнение. Често ѝ правеха забележки, а на няколко пъти дори бяха викали полиция. Тъжно, много тъжно, мислеше си Ава. Момичето недоумяваше как е възможно чуващи хората да са толкова глухи. Не разбираше как може да не роптаят срещу писъците на клаксоните; воя на сирените; крясъците на чайките; лая на кучетата; граченето на гаргите; рева на децата; хорските крамоли; и прочие, а се бяха озъбили срещу нейните ноктюрни. Не се имаше за велика пианистка, но вярваше на преподавателите си в Консерваторията, които твърдяха, че я очаква завидна кариера, ако продължи да се труди упорито. И тя правеше именно това. Във всеки свободен момент свиреше. Упражняваше се неуморно, разучаваше непрекъснато нови мелодии, наизустяваше партитурите си, за да може по-добре да вникне в тях. И така ден с...
