Шумът на нощта
На излизане от операта Антон се почувства наистина щастлив. Досега не беше чувал звуците толкова ясни и чисти. Атмосферата вътре го бе опиянила и сега имаше усещането, че лети. Навън свежият нощен въздух го обгърна и се вля в него. Изпълни го усещане за свобода. Стъпките му отекваха по павирания площад и се сливаха с простора. Никога преди не беше изпитвал подобно нещо. Огледа се около себе си и се усмихна на света. Нощта се очертаваше да бъде спокойна. Небето беше ясно и звездите проблясваха насред приглушените градски светлини. Луната беше пълна и жълта. Напомняше му за лампата, окачена някога в детската му стая. И тя имаше подобна мека светлина, която прогонваше всички страхове, спотайващи се в мрака. Въпреки хубавото време, не се срещаха много хора навън. Тук-таме някой закъснял минувач припряно пресичаше площада, бързайки да се скрие на сигурно място. Като че имаше такова! Антон се радваше, че е жив. Беше му леко на душата. Що за нелепо усещане и то точно сега? Някъде в дале...
