Любимият

 

Мика се беше свила в леглото си и нямаше силата да помръдне. Погледът ѝ трескаво следеше екрана на телефона. Част от нея искаше да затвори очи и повече нищо да не види, но друга – не можеше да си представи по-ужасно нещо. Да, вярно е, той ѝ пишеше ужасни неща. Но, от друга страна, не беше ли по-зле, ако въобще не се сещаше за нея. Сега тя четеше поредното му признание, че ѝ е изневерил. Беше едно от онези неща, в които хем вярваш, хем не проумяваш как са се случили.

Телефонът иззвъня. Беше майка ѝ. Микаела ѝ затвори. Не беше в настроение да слуша проповедите ѝ. Отвори отново чата си с Пламен и започна да го препрочита. Поне този от последните два дни. Връзката им продължаваше вече осем месеца. Имаше си своите проблеми, но не беше по-лоша от никоя предходна, която бе имала. Даже напротив, въпреки че се случваше да я нагруби с думите си, никога не я беше наранявал физически. Това все пак беше по-добре! Но никой от близките ѝ не мислеше така. Всички смятаха, че трябва да го изтрие от живота си. Обаче какво щеше да ѝ остане тогава? Една пуста самота. Така поне знаеше, че има някой до себе си. Някой, който ѝ пишеше всеки ден; звънеше ѝ; търсеше я; чакаше я да се прибере вечер. Тя имаше нужда от тази сигурност, която получаваше ежедневно от него. Сигурността, че е необходима някому; че е обичана, желана, ревнувана. Той я разбираше. Беше убедена в това.

Телефонът иззвъня отново. Беше Пламен.

– Ало, мили, защо го направи? – Изплака тя.

– Нали ти казах още предния път. Не си ми достатъчна. Имам нужди, които ти не задоволяваш.

Гласът му беше леденостуден. Мразеше този му тон. Предпочиташе да ѝ крещи. Тогава поне изразяваше емоция. Показваше ѝ колко му е нужна и колко силно я обича.

– Нали знаеш, че всичко ще ти дам. – Опита се да преглътне сълзите си тя. – Говори с мен. Кажи ми от какво имаш нужда. Никога нищо не бих ти отказала.

Отсреща той мълчеше. Мина се минута преди да ѝ отговори:

– Задушаваш ме. Искаш да бъда повече от това, което съм. Както ти не си ми достатъчна, така и аз не ти стигам…

– Глупости! Не, не, мили, лъжеш се! Ти си ми всичко. Без теб не мога да дишам…

– Стига! Край. Не ме търси повече.

Каза това и прекъсна връзката.

Мика остана като поразена. Имаше едно единствено нещо, в което искрено вярваше и то беше, че Пламен никога нямаше да я изостави. Вярваше – не, знаеше го! Минаха се няколко минути преди да осъзнае напълно случилото се. Първата ѝ реакция беше да набере номера му отново. Отсреща чу металическия глас, че такъв номер не съществува. Как? Веднага се опита да му пише, но се оказа, че чатът им е изчезнал. Цели осем месеца на споделени чувства и емоции бяха заличени, като че никога не са съществували. Гняв заля цялото тяло на младата жена. Червени петна избиха по лицето ѝ. Преди да се осъзнае, беше набрала номера на „Дубликат“.

– Вие се свързахте с контактния център на „Дубликат“ ООД. От съображения за сигурност, разговорът ще бъде записан. Моля, изчакайте за връзка с наш оператор…

Три пронизителни писъка отекнаха в съзнанието на Микаела, преди да чуе:

– Ало, добър ден, разговаряте с Марина Стоева. С какво мога да Ви бъда полезна?

– Ало, здравейте, аз съм Микаела Захова. Случи се нещо, чатботът ми изчезна. Както си говорехме, каза, че къса с мен и изчезна. Телефонът му е неактивен, чатът ни е изтрит. Не знам какво се случи. Моля Ви, проверете!

– Добре, г-жо Захова. Дайте ми потребителското си име.

– Мика96Захова.

– Ще подам сигнала Ви към колегите от IT отдела. До 24 часа ще получите имейл от тях, в който ще Ви обяснят какъв е проблемът.

– А кога ще могат да го оправят? Платила съм таксата за доживотен партньор и такива бъгове е недопустимо да се случват.

– Разбирам Ви, госпожо, но това е нашата процедура. Моля, проявете малко търпение. Скоро ще получите съобщение от колегите. Следете пощата си.

Микаела затвори телефона. Не знаеше как ѝ бяха стигнали силите да не се разкрещи на тая тъпа кокошка. Но сега даде пълна свобода на истерията си. Започна да мята по стените всеки предмет, който ѝ попаднеше. Разкрещя се, разпсува се, искаше да смаже безсилието си. Половин час по-късно кризата беше преминала. След нея беше смазана. Сви се отново на кълбо в леглото и зачака съобщението от IT отдела.

Двадесет и четирите часа бяха почти изтекли, когато телефонът ѝ изписка, че е получено съобщение на пощата. Мика скочи като ужилена и веднага го отвори.

„Уважаема г-жо Захова,

Във връзка с подадения от Вас сигнал за неизправност на чатбот Пламен96Захов беше извършена проверка от наша страна. Установи се, че е достигнат емоционалният лимит на привързаност, заложен на софтуера. В резултат на това чатботът се е самоунищожил. Моля, обръщаме Ви внимание, че макар да сте закупили план „Доживотен партньор“, то в подписания между нас договор, т.7.2 от Раздел IV гласи, че настоящият договор се счита за прекратен, в случай че чатботът се самоунищожи при достигане на емоционалния си капацитет на привързаност. В този случай никоя страна не дължи неустойка.

Параметрите на емоционален лимит на чатбот Пламен96Захов са съобразени с международните изисквания на Комисията за емоционално и психично здраве.

Извиняваме се, ако сме Ви причинили неудобство.

Поздрави,

Гл. експерт Б. Бочев,

„Дубликат“ ООД – Създайте идеалния за Вас партньор“

За няколко минути Мика беше като вцепенена. След това цялото ѝ тяло започна да се тресе. Красивото ѝ лице се сбърчи от гняв, тя замахна и разби телефона си в пода. 

                                                                                автор Гергана Павлова 

* Чатбот е софтуерно приложение, използвано за провеждане на разговор чрез текст или текст към говор, вместо осигуряване на директен контакт с човек. Чатботовете са компютърни програми, които са в състояние да поддържат разговор с потребител на естествен език, да разбират намерението му и да отговарят въз основа на предварително зададени правила и данни. 

Разказът е публикуван в бр. 7 на сп. "Й" с известни корекции.