Обсидианово вино

– Здравей! Влизай, очаквах те!

– Много си красива. Ще излизаш ли?

– Благодаря! Да, ще ходя на опера. В тази връзка, няма да мога да ти отделя много време, затова да минем направо на въпроса.

– Добре, съгласен съм да се разведем, но не искам да продаваме апартамента.

– Стига, вече говорихме за това!

– Да, но ти не отчете мнението ми.

– Тоя апартамент е на името и на двама ни. Имам половината от него и искам да я продам. Но никой няма да купи ½ от нещо, което трябва да дели с теб.

– Благодаря!

– Знаеш какво имам предвид!

– Не се сопай. Аз няма да продавам.

– И какво ще стане сега?

– Питай адвоката си.

– Майната ти!

– Леле, какъв език! Тоя, дето ще те води на опера, знае ли, че псуваш като каруцар? Питам от любопитство.

– Нещастник! Ако не беше такъв мизерник, можеше да откупиш моя дял, ама къде ти! Ти нямаш пари да плащаш и собствения си наем. Нали затова се върна да живееш при вашите?

– Върнах се, защото оставих теб да живееш в апартамента. Приеми го като последен жест от моя страна.

– Дано пукнеш!

– Новият е голям късметлия! Поне когато се срещнахме, ти все още не се беше озлобила.

– Ти ме направи такава. Шест години с теб са способни да съсипят психиката на всеки нормален човек!

– Моля, моля, плащах ти психотерапията още отпреди годежа. Така че, ти си беше луда и преди мен.

– Циник!

– Няма да продавам! Оплачи се на съдията. Сигурен съм, че ще намерите изход.

– Ти винаги си искал да страдам!

– Само да не се разревеш, че ще размажеш грима си. А и като се мръщиш така, бръчките ти оставят по-дълбоки следи върху лицето.

– Махай се от очите ми!

– До четвъртък, 10,00 часа, пред съда.

– Проклетник! Да гориш в ада дано!

***

– Извинявай за закъснението! Аз… имах разправия с бившия.

– Не се притеснявай, точно навреме си. Но съжалявам за неприятностите ти.

– О, моля те, не искам да мисля повече за това. Нека да влизаме. Знаеш ли, толкова отдавна не съм ходила на опера. Много се вълнувам!

– Мисля, че ще ти хареса.

– Не се и съмнявам! Ти имаш толкова добър вкус.

***

– Е, как ти се стори?

– Прекрасно!

– Надявам се, не ти дойде твърде дълго.

– Не, изобщо не разбрах, как отлетяха тия три часа и половина!

– Радвам се, ако е така.

– Знаеш ли, може да изпием по чаша вино. Какво ще кажеш?

– Аз по принцип не пия.

– Е, принципите са, за да има изключения от тях. Това е кредото ми в живота!

– Интересно кредо. Предполагам, че няма да има нищо лошо. Но аз не ходя много по такива места. Така че, ако имаш предпочитано…

– О, не! И аз по принцип не пия. И не ходя по барове и дискотеки, да не си помислиш нещо.

– А, не, не! Не изглеждаш такава.

– Сетих се! След като и двамата не сме такива, да си вземем от някой магазин една бутилка вино и да отидем у нас. Какво мислиш, не е ли чудесна идея?

– Да, да, права си.

***

– Е, това е моят малък, скромен дом! Не е кой знае какво, но се надявам скоро положението ми да се подобри.

– Много си е хубав. Личи си, че имаш вкус.

– Благодаря ти! Рядко  се срещат мъже естети в тоя свят. Всички са толкова меркантилни!

– Напълно съм съгласен с теб. Все по-малко хора ценят духовното и…

– Да, да, така е! Имаш толкова нежна душа! Знаех си, че ще си паснем, още щом те видях. Ти наистина можеш да разбереш една чувствителна жена, каквато съм аз!

– Да, да, личи си, че си нежна и…

– А през какво съм минала, просто не е за вярване! Но тази вечер е посветена на красотата и изкуството. Да пием за това!

– Имаш ли тирбушон?... А ти вече отвори бутилката.

– Наздраве!

– Наздраве… Хм, не очаквах да е с толкова остър вкус.

– Да, силничко е. Казва се Обсидианово вино. Харесва ми цветът му – почти черен. А и има интересна история. Индианците в Мексико са давали на жертвите си да пият обсидианово вино преди да ги принесат в чест на своя бог. Разбира се, изобщо не е сигурно, че това е било истинско вино. Предполага се, че е била някаква смес от билки, която целяла да ги приспи преди жертвоприношението. Но не е ли вълнуваща идеята за опиянение, което те кара да потънеш с усмивка в прегръдките на смъртта!

– Не мисля, че чак с усмивка. По-скоро са намалявали, ако не и изключвали, възможната съпротива.

– Ах, съпротивата! Нима не е прекрасно…

***

– Ало…

– Ела веднага!

– Какво е станало? Знаеш ли колко е часът?

– Да, ела!

– Вече сме почти разведени и не можеш да ме командориш така.

– Ела, трябваш ми!

– Няма да дойда, оправяй се сама!

– Кретен…

***

– 112, слушам Ви.

– Ало, случи се нещо ужасно! Бившият ми съпруг… Той, аз… Тази вечер имах среща и той побесня…

– Госпожо, успокойте се и ми кажете какво се е случило.

– Аз бях на опера и той се е промъкнал в апартамента ми. Сипал е нещо във виното ми. Бутилката беше на масата в хола, отворена. Аз се прибрах с новия ми приятел и си сипахме от това вино. А сега приятелят ми е мъртъв!

– Кажете ми адреса, за да изпратя екип при Вас.

***

– Кучка!

– Аз като ти казах да дойдеш, защо не дойде?

– Слушай, тъпачко, това не ти е шега! В ареста съм, на разпит!

– Ха, глупак! Да беше звъннал на адвоката си!

– Усойнице, не ми трябва адвокат! На оня смотаняк най-вероятно му се е пукнало сърцето от твоите тъпотии и аутопсията ще го докаже. Искам само да знаеш, че това няма да ти се размине.

– Слушай, ще те измъкна от пандиза, ако се съгласиш да продадеш апартамента.

– Аз нищо не съм направил!

– Не бъди толкова сигурен какво ще покаже аутопсията. Нали помниш Обсидиановото вино? Разказа ми за него на първата ни среща.

– Дявол!

– Така, така. Ще продаваш ли или ще се мъкнеш по съдилища?

– Майната ти! Да изгориш жива, дано!

– Както желаеш.

– Не, не затваряй! Добре, ще продавам!

– Добър избор, слушай сега…

 

                                                                                       автор Гергана Павлова