Тъгата в очите ти

 

Буден съм от вече не знам от колко време. Тая нощ едва спах, но не усещам умора. Полетът ми е след няколко часа, а мисълта, че трябва да се разделим за пореден път, ме стиска за гърлото и не ми дава да дишам. Гледам те как спиш и си мисля, че си родена, за да те обичам. Успокоява ме начинът, по който завивката се повдига под голите ти гърди всеки път щом си поемеш въздух. Още сме заедно, а вече ми липсваш. Не знам кога пак ще сме само двамата с теб. Задават се рождените дни на децата, а и брат ми е планирал онова пътуване, с което иска да те изненада. Аз му помогнах да го организира. Не е ли парадокс!

Слънчевите лъчи си пробиват път и се отразяват в гладката ти кожа. Сякаш си изтъкана от светлина. Медната ти коса леко ме гъделичка. Толкова съм щастлив! Топлината ти, ароматът ти, нежността, която излъчваш, всичко това ме залива и се усещам като във водовъртеж. Знам, че връзка ни е обречена, но, по дяволите, животът не си струва без нея! Не ме е страх, че могат да ни хванат. И на брат ми, и на жена ми бих казал едно и също – влюбих се, пък те, каквото искат да правят. Но това, което наистина ме смазва е тъгата в очите ти. Никога не си си позволявала да го изречеш, но знам какво мислиш. Искаш да се опълчим срещу тях, да им кажем за нас и да заживеем своя живот заедно, без значение от последствията. Хубаво де, ама как да разбия сърцето на собствения си брат? С изключение на теб, той е най-близкият ми човек. Обичам го колкото обичам и децата си. Те биха ме разбрали, надявам се, но той – никога. Не би ми простил, обича те прекалено много. Не мога да те отнема от него. От всеки друг, не бих се поколебал и за миг. Но не и от малкия ми брат.

Лъчите вече блестят в очите ти. Скоро ще се събудиш и аз ще видя тъгата в тях. Не мисля, че знаеш колко много значиш за мен. Не мога да ти го кажа. Все пак ми се иска да смяташ, че брат ми те обича повече от мен. Така ще е по-лесно и за двама ни. Ти също ще имаш причина да те боли за него и да се стараеш да си добра съпруга. Знам, че си добър човек и това положение те измъчва. Иначе не би се съпротивлявала толкова дълго на желанията си.

Напоследък често си мисля, дали не можеше това между нас да не се случва. Отговорът ме изяжда отвътре – не, от мига, в който те видях разбрах, че вселената е направила грешка, като не ни е срещнала по-рано. Преди да се оженя и преди вие да се запознаете. Ще ми се да вярвам, че в друг живот тая грешка ще бъде поправена. За жалост, в този ти ще трябва да напуснеш тая хотелска стая сама, да се качиш на самолета и да се върнеш при него, преструвайки се, колко много се радваш да сте заедно отново.

Обичам те! Моля те, не отваряй още очи! Имам нужда от това спокойствие тук и сега. Моля те, поспи още малко. Дори да изпусна самолета, да върви на майната си, трябваш ми точно такава, каквато си в момента – спокойна, лежаща гола до мен. Знам, че е лъжа, но в моменти като този си представям, че ти наистина си омъжена за мен, че си майка на моите деца и че на тоя свят, аз нямам брат.

                                                                  автор Гергана Павлова