Нощна истерия

 

Лежа си в леглото и гледам тъпо в тъмното. Ще ми се да си представя какво би казала, но вече не мисля, че някога съм те познавал. Ти си тръгна и после се върна само за да ме изоставиш окончателно. Дали отново ще се съберем? Ядосан съм ти, че направи така. Изобщо не съм сигурен, че някога съм те обичал. Толкова много жлъч остави у мене. Сигурно и аз в тебе. Все пак те напуснах първи. Вярно че скоро след това се върнах, но нима това помогна? Истината е, че в нощи като тая искам да пия, но не мога. Знаеш… Или поне знаеше. Едва ли след всичко случило се си спомняш, какво точно не ми е наред. Ще ми се да помнеше. Карай!

Много те обичах, когато беше пияна. Падаха ти всички задръжки, казваше нещата такива каквито са и не мислеше за хорското мнение. Разбира се, на другата сутрин ситуацията бе друга. В очите ти се четеше съжаление и вина. Мразех те такава. В тия моменти ми се щеше никога да не се бе раждала. Какъв е смисълът от хора, които не могат да кажат истината в очите, без да увъртат и да съжаляват? Когато беше трезва, беше точно такава. Това бе моят проблем. Тогава аз започвах да пия. Сякаш исках да компенсирам двуличието ти. Леле, направо не знам какво видях в теб, когато те срещнах!

Помниш ли първата ни среща? Аз, да. Беше на рождения ден на брат ми. Някакъв негов приятел те беше довлякъл. Натискахте се в тоалетната, а аз исках да се изпикая. Нахълтах при вас и мисля, че се влюбих в теб от пръв поглед. Очите ти, с цвета на мрака, ме пронизаха с отнесения си блясък. Не мисля, че някога съм искал някоя жена повече. И ти разбра това. Прибрахме се заедно и оттогава се почна началото на моя край.

Ти си виновна! За всичко – за разяждащия ме отвътре гняв, за разбитите ми мечти, за провалените планове. Ти предаде мен, нас и себе си. Знам, че ще съжаляваш за изборите си някой ден и се моля да бъда свидетел на мъките ти. Не ми пука дали отстрани изглеждам дребнав. Ти беше моя! Аз ти дадох всичко, а ти ме изостави. Излъга ме, че ме обичаш, че ще бъдеш до мен, че няма да ме изоставиш никога, ама какво стана накрая? Гнусна лъжкиня, такава!

Последна спирка „Централен гробищен парк“, молят се всички пътници да напуснат влака.

Ей сега идвам при тебе! Ще видиш ти! Ще кажа на всички каква кучка си. Ти си грозна, противна курва! Не си мисли, че не знам защо ме напусна! Искаше ти се да…

***

– 112, слушам Ви.

– Ало, тука има един луд... Искам да кажа, че човекът не е добре с главата. Така де…

– Откъде се обаждате?

– От централните гробища. Аз съм пазачът.

– И какъв е проблемът? Не Ви разбирам.

– Един луд, луд. Май е избягал от някъде, защото е по пижама. Крещи на един надгробен камък.

– В централните гробища има човек по пижама, който крещи на камъните?

– Не, той е по пижама, но крещи само на един конкретен камък. Май е имал вземане-даване с жената. Така де, тая дето е погребана там. Помня го тоя случай. Горката, загинала в катастрофа. Била пияна, качила се в колата на приятеля си, дето също бил пил и направили меле на Околовръстното. По новините ги даваха. Оттам я познах. Така де, не нея, а родителите ѝ. Тя беше…

– Господине, какво искате?

– Е нали това Ви казвам, де! Елате да приберете лудия! Това тука е гробище, не може такива срамотии!

 

                                                                          автор Гергана Павлова