Под едно небе

 

Гледам розово-синьото небе над мен и ме е страх. Не ми се умира, Господи, не ми се умира! Моля те, не ме оставяй! Има още толкова много неща, които искам да направя. Не, не, не… Искам да видя как дъщеря ми расте; искам да прегърна жена си още веднъж; искам да им кажа, колко много ги обичам и двете. Не успях да им подсигуря никакъв живот. След мен ще им останат само дългове. Жена ми сама ще трябва да изплаща кредита. Как ще живеят? Господи, чуваш ли ме!?

Вече почти не усещам тялото си. Само там, където ме уцели куршумът, плътта още пулсира. Студено ми е, но е за предпочитане пред изгарящата болка. Поне знам, че скоро всичко ще свърши. Толкова ме е страх, а съм сам. Не искам да съм сам, но всички се изтеглиха. Оставиха ме. Щом паднах, командирът дойде при мен и погледна раната. Тогава прочетох в очите му, че съм свършен. Нищо не ми каза, само даде сигнал на останалите за отстъпление. Разбягаха се като подплашено стадо. В крайна сметка ние не сме войници. Никой от нас не искаше да е тук, нито пък искахме тая глупава война. За какво е? За кого е? Не е за мен, нито за моето семейство. А ето че ще оставя костите си в тая чужда земя, дето ме мразят. Ще ме погребат в някой масов гроб или в безименен. Защото това съм аз – не личност, не човек, а бройка. У нас ще ме впишат в листата на падналите герои, а тук – в тая на убитите врагове.

Исках да отворя собствен ресторант. Исках да купя къща. Исках и още едно дете. Свърши се.

Става все по-студено. Скоро ще се спусне и мракът. Не ми се остава сам с него.

При тях вече трябва да е нощ. Тя е свършила работа и е взела детето от градината. Сигурно сега седят на прозореца в спалнята и броят звездите. Малката много обича светлинките в небето. Нея не я страх от тъмното. Да, така ще да е. Ето, виждам ги сгушени пред студеното стъкло, взират се в простора над тях. А то, небето, нали и без това си е само едно. Разстлано върху всички ни, границата между тоя и оня свят, както казваше баба ми. Така че сега и тримата гледаме едно и също небе. Заедно сме, както си трябва да бъдем… 

 

                                                                   автор Гергана Павлова