Нощни бесове

 

– Аз съм виновен за всичко. Моля те, прости ми! – Каза той, докато отпиваше от чашата си с уиски. Отдавна беше пиян, но не искаше да спре.

– Глупости! Ако някой е виновен, това съм аз. – Почти кресна тя, докато нервно крачеше зад стола му. Намръщи се на изблика си и продължи с по-мек тон:

– Виж, има много неща, за които искрено съжалявам. Може би са дори повече, отколкото се полага за един човешки живот. Но най-много от всичко ме боли, че те нараних. Няма да ти казвам, че не съм искала да ти причиня болка, защото ще е лъжа. Имаше моменти, в които това беше основната причина да продължа да дишам. Не знам защо бях такава. Май майка ти беше права, че двамата изваждаме най-лошото един от друг.

Той продължи мълчаливо да пие. Тя се надвеси над него и ѝ се прииска да си сипе поне една чашка. Вместо това, жадно преглътна и отново подхвана:

– Да, не бяхме добри един към друг, поне в по-голямата част от времето. Дори не съм сигурна, че бяхме щастливи заедно. – За първи път признаваше това пред себе си.  

– Обичах те. Само теб и никоя друга – каза той.

– Знам. И аз те обичах. Носехме си само разочарования, но се обичахме.

През отворения прозорец нахлу нощна пеперуда. Завъртя се около мижавата крушка и кацна върху нея.

– Не искам да се обвиняваш за станалото. То беше неизбежно.

Нахалното насекомо отново започна да кръжи. Кръговете му ставаха все по-големи и по-бесни, като че се опитваше да разпали мъждивата светлинка на тавана.

– Обади се на оная, как ѝ беше името… Няма значение! Или пък на някоя друга, само не оставяй сам. Може да разказваш на всички, колко луда съм била. Не забравяй, че веднъж се опитах да подпаля апартамента, докато ти спеше. Хайде, стига си хленчил! Не ти ме напи и ме накара да се кача в колата. Стегни се, бе човек, че почваш да ме нервиш!

Тя наистина беше изгубила търпение. Може би, ако можеше да си пийне поне една глътка, щеше да се успокои. Но сега ѝ се искаше само да му зашлеви един шамар и да си тръгне.

През това време, нощната пеперуда, недоволна от неуспешните си опити да накара мързеливата крушка да засияе, излетя гневна навън в нощта.

На другия ден той се събуди някъде към обяд с ужасен махмурлук. На пода се търкаляше празната бутилка от уискито, а в кошчето за боклук беше изхвърлена смачканата снимка на мъртвата му жена.

                                                                 автор: Гергана Павлова