Разговори насаме

 

– Понякога наистина се уморявам. Старая се да го прикривам, но не винаги ми се получава и това ме ядосва. Как мислиш, прекалено критична ли съм?

– Няма никакво значение какво мисля аз. Важно е ти как усещаш нещата.

– Честно казано, не знам. Избягвам да мисля за чувствата си. Те ме депресират.

– Лошо.

– Кое?

– Че не можеш да се понасяш.

– Глупости! Откъде ти дойде това на ум?

– Не ми обръщай внимание, пиян съм.

***

– Как мина седмицата ти?

– Важното е, че мина и няма да се повтори.

– Не звучи добре. А и никога не можеш да бъдеш сигурна в нищо.

– Майната ти!

***

– Привет!

– Мина цял месец от последната ни среща. Ако не ме лъже паметта, тогава ме напсува.

– Не го мисли. Знаеш, че понякога ме хващат лудите.

– Не е от това. Признай си, не можеш да се търпиш.

***

– Мразя те! Ти съсипа живота ми!

– Не е вярно и го знаеш. Просто не ти стига кураж да си признаеш, че имаш проблем.

– Ти си ми проблемът! Ако те нямаше…

– Аз съм тук, защото ти ме искаш.

– Върви по дяволите!

***

– Хей, извинявай… Последният път се държах ужасно. Искам да кажа, че…

– Спести си го. Не ми дължиш нищо.

– Благодаря. Напоследък малко хора ме разбират.

– Напоследък си непоносима. Знам го от много хора.

– Гадове! Все си мислят, че знаят всичко. Гнусни педали!

– Мери си приказките или си тръгвам!

– Не, моля те, не ме оставяй! Не и сега! Нуждая се от теб.

– Нуждаеш се от сън.

– Не, не искам да спя!

– Нуждата няма общо с претенциите.

– Скапаняк!

***

– Моля те, ела!

… Нужен си ми…

…Защо ме изостави?...

… Моля те, моля те, моля те…

***

Нощта преваляше, когато тя усети самотата си. Слабостта я повали и страховете надделяха. Денят се задаваше безмилостно, готов да поднесе онези истини, които не беше готова да приеме. Силите ѝ стигаха колкото да си отвори поредната бутилка вино.

Сълзи започнаха да се стичат по лицето ѝ. В нея бушуваха прекалено силни чувства – умора, самота, гняв. Всички тези емоции я опустошаваха. Единственото, което я крепеше да не се разпадне, беше отчаянието. То бе константата в живота ѝ, затова и се вкопчи в него. Очакваше то да ѝ донесе спасение или поне утеха, но получи само апатия. В крайна сметка, тя беше една пияна жена, търсеща разбиране от мрака.

                                                                   автор Гергана Павлова