Спяща луна

 

Въздухът беше изпълнен с аромата на цъфналите липи. Топлият полъх на вятъра навяваше обещание за скорошно лято. Докосването му върху кожа ми напомняше на целувка в горещ ден нищо, че беше посред нощ. Аз вървях към вкъщи, а над мен висеше спящата луна. За тези, които се чудят, това е тази ѝ фаза, в която знаеш, че тя е там горе, но не я виждаш. Само звездите проблясват над главата ти и те приласкават да потънеш в иначе непрогледния мрак. Все едно ти казват, ела при нас, няма нищо страшно на тоя свят. И ти, аха да им повярваш. Ала не съвсем.

Обичам нощи като тая – земята е потънала в тишина, сякаш вселената се е наговорила да донесе покой на всички скитащи души. Няма досадници, които да внасят смут, нито превземки, лъжи и фалш. Може би, защото няма хора. Безлунните нощи обикновено действат доста отблъскващо на повечето от тях. Аз съм друго нещо. Винаги съм се отличавал от масата. Тя така и не успя да ме приеме, нито пък аз нея. Оттук произлизат и всичките ми проблеми. Не се имам за лош човек, но определено не съм и добър. То и кой може да каже за себе си, че е? Само някой, който не е с всичкия си. Или лицемер.

Мразя лицемерите. Още от малък не понасям, когато някой се опитва да се представи за нещо по-добро от това което е. Разбирам желанието да се подобриш, да развиеш потенциала си, но не и тщеславието да искаш да те мислят за нещо повече. И като абсолютния наивник взех, че посветих живота си на това да освободя света от такива индивиди. Не, не си мислете, че направих избора си целенасочено. Просто така се случи… Все така се случваше. Истината е, че никога не съм планирал нищо. Всичко, което съм извършил е било плод на моментните ми емоции. Но стоя зад всяко едно, извършено от мен действие. Не се срамувам от нищо. Просто отстоявам принципите си. В крайна сметка, що за човек ще съм, ако нямам такива? Ще ви кажа – никакъв или по-точно такъв, ‘дето не заслужава да живее.

Пак, не съм умил зорите, не съм праведник, както някои подигравателно ме наричат. Аз съм просто човек с принципи. И винаги, когато се сблъскам с някой, който няма такива, ме избива на гняв. В крайна сметка, нали уж Бог не правел грешки. Щом ме е създал такъв, значи такъв трябва да бъда. Грозно е, че всички ми обърнаха гръб. Дори и собствената ми майка. Какво като не съм синът, който е искала да отгледа. Тя няма друг. Затова и сега се прибирам вкъщи. Ако не ме приеме, значи не можем да съществуваме под едно небе. Ще ми се да е премислила нещата, доста години изтекоха.

Ето, вече съм си у дома! Боже, къщата не прилича на нищо. Годините не са ѝ простили. Дано старата е още с всичкия си. Ще ми се да се разделим като хора. Да си простим един другиму и въобще, Бог да ни съди. Това е негова работа, не наша. Амин!

…

Извънредна емисия.

Тази нощ от Централен градски затвор е избягал серийният убиец, известен като Праведника. По непотвърдени данни, той се е отправил към родното си село, където тази сутрин е открит трупът на 68-годишната му майка. Полицията, на този етап, се въздържа от коментари по случай.

Работи се и по установяване на начина, по който осъденият е осъществил бягството си.

Очаквайте продължение по темата.      

                                                                          автор Гергана Павлова