Джинове

Джиновете се крият по кьошетата, в пазвите на жените, в техните коси и най-вече в очите им. Да, да, там са. Ако се вгледаш продължително в очите на която и да е жена, ще видиш как от дълбините им започват да изскачат зли духове. Те се вкопчват в душата и започват да мътят съзнанието. Вкарват нечисти, зли мисли. Не, не можеш да се поддаваш на волята им. Човекът не е роден, за да служи на злите сили. Мисията на всеки божи син е да унищожава злото във всичките му форми. Затова и аз съм посветил живота си на тая единствена кауза. Добрият бог ми е дал достатъчно сили, за да се опълча срещу неестествените пориви на духа и да надвия противника си. Благодарен съм, че съм такъв! Щастлив съм, че мога да изпълнявам мисията си. Винаги след като съм осъществил поне частица от призванието си, се чувствам по-близо до извисяването си. Знам, че постъпвам правилно!

…

Когато бях малка баба ми ръсеше със сол ъглите на стаите и винаги ме караше да прескачам всички прагове. Сакън да настъпя някой джин по опашката. Тежко ми! Тя беше суеверна жена, която никога не бе напускала родното си село, но имаше най-широкия поглед над света. Като че носеше в себе си универсалната истина за живота. Благодарение на нея се научих да чета и пиша. Тя ме насърчи да завърша университета. По своя си начин се бореше за мястото на жената в свят, изпълнен с предразсъдъци.

…

Ето я! Излиза от дома си. Взела е демона със себе си. Виждам как сянката му се разстила по паважа.

…

Дано не съм забравила ютията включена. Разбира се, че не съм! Хайде, съсредоточи се! Днес е денят, в който всичките ми усилия от последните пет години ще бъдат подложени на изпитание. Вярвам, че ще се справя! Заслужавам го. Знам, че баба щеше да се гордее с мен. Почти я виждам как лисва вода по стълбището, преди да сляза по него.

…

Демонът е силен, но аз съм по-силен от него! Няма да ми се опре. Ще го убия и светлината ще възтържествува в тоя ден!

…

В моменти като тоя баба и нейните сладки суеверия много ми липсват. Знам, че са пълни глупости, но това ги прави още по-очарователни. Хубаво е, че има… имаше човек, готов да се бори със злите сили заради мен. Винаги, когато се изправяше срещу демоните в името на някой от семейството, беше готова да ги помете, без сянка на уплаха. Като че пазеше страха си само за пред хорските очи. Когато беше сама, обичаше да си говори с тях. Имам чувството, че пазеше всички тия духове, за да не изпитва самота през есента, когато всички внуци се връщахме обратно в града. Може би е по-добре във ветровита и дъждовна нощ да имаш по някой джин, с когото да хвърлиш едни карти, чакайки зората.

…

Убий злото! Убий злото! Убий…

…

Какво, по дяволите, беше това?! Божичко, май някакво момче е минало на червено и таксито го е блъснало. Ужас! Горкият, сигурно е бързал за работа или за университета. Дано да не е много тежко пострадал и да успеят да го спасят. Не ми се мисли как ще страдат близките му! В такива моменти човек осъзнава колко малко са истински важните неща в живота. А аз съм седнала да се тревожа за някакво глупаво събеседване! Нали, ако не стане сега, мога да опитам пак след няколко месеца. Ох, горкото момче! Баба сигурно щеше да знае на кой джин да се помоли, за да го спаси.    

                                                                       автор Гергана Павлова