Аз без теб
Не знам как ще продължа живота си без теб. Няма те едва
от 72 часа, а аз не мога да си намеря място. Някога… някогато беше преди броени
мигове, но ми се струва като да беше в друг живот… Не мога да повярвам, че
онова бях аз; че постъпвах така спрямо теб; че не смятах, че те обичам вече…
Бях глупак. Сега те няма. Няма ме и мен. Отидох си с теб. Ти заспа и душата ми
легна до тялото ти. Знам, не беше щастлива с мен. Или поне не в последните
години. Може и да греша. Така и не те попитах как се чувстваш. Това не бе важно
за мен. Аз знаех, че си там някъде и ме чакаш в сумрака на тоя апартамент. Поне
мислех, че ме чакаш. А може и това да не съм мислел. Всичко е прекалено объркано!
Защо умря?!
Май не се обичахме достатъчно? Вярно, в началото на
брака ни ти беше съвсем различна. Приличаше на стихия от емоции. Предизвикваше
у мен чувства, които не можех да контролирам. Караше ме да бъда жив.
Кръвта ми започваше да бушува във вените само като си помислех за теб. Но после
нещо се случи. Или проблемът бе, че нищо не се случи. Ти изгуби желанието си
да ме вълнуваш. Станах ти скучен и животът ни посивя. Не, не те виня. И аз не
направих нищо, за да ти се харесам. Прецених, че е по-лесно да впечатлявам
когото и било за първи път, отколкото да развълнувам теб повторно. Затова
започнах да ти изневерявам. От суета. Винаги ми е харесвало да ме гледат с оня
замечтан идеалистичен поглед, в който се чете благоговение и блести надежда и
копнеж. Ти го изгуби прекалено рано. Не ме разбирай погрешно – нямаш вина.
Всички си имаме слабости. Тази е моята.
Студено ми е без теб. Звучи абсурдно, но тоя
апартамент никога не ми се е виждал толкова празен, при все че е претъпкан с
всевъзможни вещи. Дори не разбрах кога накупи толкова много безполезни джунджурии.
Но за 14 години много неща се променят. Щеше ми се любовта да не бе едно от
тях.
Надявам се да си била щастлива. Не го вярвам, но се
надявам. Само това ми остана.
Извинявай, че не бях до теб, когато си отиде от тоя
свят. До последно не вярвах, че може да умреш. Бях те приел за такава даденост
в живота ми, която не би могла да ме напусне, преди аз да те оставя. Нещо като
жилище, в което от години не живееш, но още не си мислил за продажба. Цинично,
нали! Това беше за мен в последните години. Бях убеден, че ако аз не си тръгна, ти винаги ще си тук.
Не исках да си нещастна. Всъщност, това е лъжа. Исках
да страдаш от мига, в който вече не ме гледаше с обожание. Смятам, че направих
всичко възможно, за да постигна тоя резултат. Мразя се за това. Мразех се и
докато извършвах всичко онова, което те нараняваше. Искам да ми простиш.
Надявам се да си го направила преди да умреш. Имам нужда да знам, че е така!
Никога не съм обичал друга. Честно! Затова те и
намразих, когато ти спря да ме обичаш.
Как е там? Студено ли ти е? Ти мразеше студа. Затова
зимата те карах да ходим на планина. Не ми беше достатъчно другата болка, дето ти причинявах, исках да страдаш и физически.
Господи, как ме търпя 14 години!
Обичам те! Не мога да дишам без теб. Никога не съм
могъл. Затова се и ожених за теб. Знаех, че няма друга жена, която да ме обича
такъв, какъвто съм… какъвто бях. Без теб съм нищо. Как бих могъл да
съществувам, щом теб те няма? Кой ще ме обича сега? Искам да кажа, истинския
мен, а не оня образ, който докарвам пред другите. Ти беше единственият човек,
който ме познаваше. Знаеше всичките ми недостатъци, но ме приемаше въпреки тях.
Как ще живея?
***
– Ало, Тери, аз съм. Сигурно си чула. Ели умря. Не
знам какво да правя, ще дойдеш ли при мен? Моля те, точно сега не мога да бъда
сам, моля те. Чакам те.
Коментари
Публикуване на коментар