Почти наистина любов

 

Понякога ми липсва смехът ти. Ехото му още кънти в съзнанието ми. Друг път, изпитвам желание да те прегърна. Почти усещам аромата ти. Затварям очи и виждам блясъка в твоите. Тези моменти ми носят сладостна болка. Почти те обичах; почти бях готов да зарежа всичко заради теб; и ти почти ми повярва. Прости ми. Ти наистина ме направи щастлив. Не знам какво ти дадох аз. Отначало си мислех, че ще те впечатля с вечерите в скъпи ресторанти, с подаръците, с вниманието, което ти оказвах. Глупакът, вярвах, че ще си поласкана, че от всички възможни жени, избрах теб. А какво стана? Преди да се усетя, се пристрастих към теб. Не можех да помисля, че мога да съществувам без ти да си до мен. Толкова много ми даде. Или, по-скоро, аз взех прекалено. Повече отколкото трябваше. Сигурно затова раздялата ни бе така мъчителна.

Сега не знам къде си, нито с кого. Има нощи, в които тези въпроси ме изгарят и не ми позволяват да мигна. Ужасява ме мисълта, че може да си щастлива с друг. Вбесявам се само като си те представя в чужди прегръдки. Егоист съм, знам. Но в това се превръща всеки мъж, обсебен от жена. Чувството за собственост надделява над разума, крещящ, че си живо същество. Всъщност, той никога не крещи това. Дори и съвестта е притъпена. Ти си просто една жива вещ, чието притежание носи наслада. Господи, нуждая се да те имам! Знам, че когато те имах, те изоставих. Но това беше в момент на слабост. Уплаших се, че може би ще поискаш нещо повече от мен. Не че бяхме говорили изрично, но ти знаеше, че съм женен и че никога няма да се разведа. Не ти го бях казвал, но ти го знаеше. Уверен съм в това.

Наскоро те сънувах. Отново бяхме заедно. Чувствах спокойствие. С теб винаги ми беше лесно да споделям. Ти знаеше какво да ми кажеш, когато бях притеснен, ядосан или изнервен. Не знам дали думите или гласът ти ми въздействаха, но в миг всички тревоги изчезваха. Знам, че и аз те правех щастлива. Смехът в очите ти го доказваше.

Съжалявам, че те принудих да напуснеш работата си. Тогава не виждах как е възможно да продължим да се виждаме всеки ден, при условие, че вече не бяхме заедно. Притеснявах се, че може да се разчуе из офиса, че между нас е имало нещо. Сега осъзнавам колко долно бе от моя страна да набутам онова споразумение за прекратяване поради взаимно съгласие. Но бях убеден, че това е най-доброто решение, включително и за теб. Нямаше да понеса да те гледам посърнала. Обичах те жизнерадостна и кипяща от енергия. Мисля, че вече и ти смяташ така. Оценявам, че тогава не направи сцена, нито пък създаде проблеми. Винаги си била много разбрана.

Ще ми се пак да се срещнем. Не мога да ти се обадя, защото изтрих всичките ти координати. Ти, предполагам, си направила същото. Мога да се надявам единствено на провидението да ни срещне отново. Наистина усещам липсата ти в живота си. Знам, че при теб едва ли е така. Не съм чак толкова самовлюбен. Наясно съм, че не бях най-подходящият за теб, но ти бе за мен. И само това ме интересуваше. Исках те, имах те и те оставих. Ти си тръгна и не вярвам да се върнеш. Не го заслужавам, но обичам да си представям, че се случва. Може би един ден наистина ще стане. Все пак ти ме обичаше.   

                                                                      автор Гергана Павлова