Дъщерята на звездоброеца

Капките кръв ритмично падаха върху мекия килим, пропиваха се във влакната му и продължаваха към дървения под. Миризмата на прясна кръв се беше смесила с тази на лоените свещи. Кала сбърчи ноздрите си. Беше въпрос на часове трупът на баща ѝ да започне да се вмирисва. Въпреки това, едва ли някой щеше да го открие преди първия езан. Имаше време да избяга, но не трябваше да губи и минута повече. Умът ѝ беше трезв, а движенията – бързи и прецизни. Само очите ѝ, черни като нощта, блестяха с оттенъка на завладялата я лудост. Единствено с нея можеше да се обясни извършеното.

Избърса камата в една завеса и я пъхна в колана на кръста си. Забули лицето си и тихо се измъкна от кабинета. Знаеше, че слугите отдавна спяха, а тримата му ученика се бяха прибрали по домовете си за предстоящия празник. Младата жена безшумно се заспуска по дългото стълбище на кулата. За да не привлече нечие внимание, не запали свещ. Познаваше пътя, а и очите ѝ бяха привикнали с мрака. Тя обичаше нощта. Никога не я е било страх от тъмното. Още от дете разбра колко много то може да ти даде, стига да го приемеш.

Отвори си тежката входна врата и южнякът я заля. Усети се жива. Искаше да се смее, да крещи от радост, но не му беше времето. После ще се радва. Сега трябваше да тича към яхъра в другия край на двора.

Когато беше дете много искаше да се научи да язди, но ѝ беше забранено. Една нощ баща ѝ се смили над молбите ѝ. Тогава разбра какво значи пълна свобода. Вкусила я веднъж, не можеше да я изгуби за нищо на света. Започна да се измъква нощем и тайно да язди из северната част на двора. Тя беше най-отдалечената от къщата, а слугите не смееха да кажат нищо на господаря, защото всичките обичаха Кала много повече, отколкото се страхуваха от него. Нали и в нейните вени течеше същата езическа кръв като в техните. Затова и всяка вечер конярят овързваше копитата на коня ѝ с парцали, за да е безшумен като въздуха.

Кала не беше правоверното ѝ име. Така ѝ викаше майка ѝ – езичничката, подарена лично от падишаха на любимия му звездоброец. Но тя прие това име със сърцето си. Баща ѝ винаги се обръщаше към нея с другото. Той отказваше да допусне, че дъщеря му можеше да има същност, различна от онази, която ѝ бе определил. След като майка ѝ умря, пропастта между двамата стана още по-голяма.

Нощта беше ясна. Полумесецът грееше горе в небето и всички звезди се бяха изсипали по него като разпилени алтъни. Кала яздеше към западната порта. Знаеше, че там охраната е слаба и имаше едно място, откъдето минаваха контрабандистите. Градът спеше и само лекият тропот на нейния кон отекваше из пустите му улици. В навечерието на големия празник никой правоверен нямаше да се осмели да прекрачи прага на собствения си дом в разпътен час. Само тя, друговерката, не се страхуваше от гнева на небесата. Звездите бяха на нейна страна, нощта беше с нея, мракът щеше да я напътства. Усещаше вятъра през дрехите си. Кръвта се плискаше в жилите ѝ и гореше. Душата ѝ крещеше свобода. Тя беше господарката на собствената си съдба. Никой нямаше да я омъжва, било то и за син на везир. Не! Ако някой се опита да я доближи, ще разбере колко люта може да бъде. Изпита прилив на сила, усещайки острието на камата до тялото си.

Ето го и Търговския мост! Пресече ли го, е почти на западната крепост. Сръчка коня, за да ускори бега му. Изведнъж до ушите ѝ достигнаха далечни викове и тропот на копита. Гласовете приближаваха и ставаха все по-гневни. Стражата я беше усетила. Кала стегна цялото си тяло. Още можеше да успее. Връщането назад беше невъзможно. Жената дръпна юздите на коня, за да промени посоката. Животното изцвили, но се подчини.

Преди да разберат какво се случва, аскерите видяха как тъмната фигура на тайнствения ездач излетя през моста и потъна в мрака на нощта. Щом стъпиха на моста, започнаха да се оглеждат за нарушителя и неговия кон. Но бреговете бяха чисти, а водата на реката течеше все така черна и спокойна, отразявайки ясния облик на полумесеца и разпилените звезди.       

               

                                                                             автор Гергана Павлова