Лошото време

 

– Умря.

– Кога?

– В събота.

– Време беше.

– Поклонението ще го направим при нас. Уговорих нещата.

– В централата ли ще бъде?

– Че къде иначе.

– Не е ли излишна разправия?

– Ами, глупости! Добра реклама ще ни се получи. И няма да ни е скъпо. Знаеш ли що народ ще се изсипе.

– Щом си ги преценил нещата, вярвам ти. А за кога го планираме?

– Вторник, 11,00 часа. Ще видиш, много хора ще дойдат. Целият елит на държавата ще се изсипе. Може да попритиснем някого за субсидия, едно-друго… Защо мълчиш?

– Няма какво да ти кажа. Ти вече всичко си решил.

– Че да! Ще видиш колко добре ще се получи.

***

– Дъждът е виновен. Проклето време.

– Времето не ти е проблемът. Тия, дето ги чакаме, не ходят пеш.

– Ех, че и късмет! Заради тоя порой, почти никой не дойде.

– И без пороя пак толкова щяха да дойдат. В събота, като съобщиха новината, внукът ме попита, кой бил тоя.

– Внук ти е идиот.

– Там е работата, че не е. Даже минава за умен сред връстниците си. Само дето на тях не им пука за дърти поети.

– Проклето време! Хайде, да те карам ли?

– Няма ли да стоим до края?

– Кой край? С нас, без нас, катафалката си знае пътя.

– Вдовицата, сама ли ще я оставим?

– Спокойно, няма да окраде инвентара. Погребението е в два. Сега е почти един. Повече хора няма да дойдат. Да си ходим и ние, че ме хваща яд на пустото време.

***

– Чете ли?

– Кое?

– Във фейсбук, разни журналисти ревнали, че на поклонението имало срамно малко хора. Даже и директорът на …

– Айде, сега пък директорът виновен! Няма да кибичим като истукани, я!

– Възмущават се от отношението на властта и на хората, че така са изпратили един от най-видните си книжовници.

– То и тия журналисти, дето дойдоха си обраха крушите рано-рано, така че няма какво да се жалят.

– Тука ти говоря за друго.

– Няма друго. Дъждът е виновен. Ех, майка му, а така ни трябваха пари за покрива на лабораторията… Какво зейна, а нищо не казваш?

– Мислех колко си прав. Вярно ни е проклето времето.

– Прав съм ами! Ако не беше то, сега можеше да имаме пари да оправим и балконите от към вътрешния двор, ама ей на! Лошо време ни се случи!                                            

                                                                    автор Гергана Павлова