Кметски вълнения

Още нямаше 7,30 часа, но утрото вещаеше денят да бъде слънчев и топъл. Морските вълни нежно се топяха, едва-що достигнали златната ивица на крайбрежието. Свежият въздух нахлуваше през отворения прозорец и палавият бриз си играеше с пердето, висящо в кметския кабинет, разположен на втори полуетаж в общинското здание.

От кабинета се носеше звук, напомнящ на пчелен кошер. Това беше звукът, който издаваше шредерът, докато г-н Кръстев го тъпчеше припряно с цели папки хартия. Макар в стаята изобщо да не беше горещо, вадички пот се стичаха по челото и гърба на г-н Кръстев. Той непрекъснато гледаше часовника, окачен над врата, и неодобрително сумтеше по адрес на съдбата. Изтерзаният му трескав поглед подсказваше, че не е спал поне от едно денонощие насам, а това за човек в залеза на средната възраст, с високо кръвно и още по-висок холестерол, никак не беше без значение. До миналата неделя г-н Кръстев беше гордият градоначалник на това китно курортно градче, а сега беше низвергнат от всичките си съграждани. Бремето на пораженеца се беше стоварило с цялата си тежест върху плещите му. Тълпата беше жадна за кръв.

През отворения прозорец нахлуха точно седем удара на камбана, идващи от църквата „Св. Георги Победоносец“, разположена на отсрещната улица. Със затихването на последния удар, някой започна напористо да тропа по заключената и затисната с едно бюро от вътрешната страна, врата на кабинета.

 – Полиция, Кръстю Кръстев, отворете вратата! Знаем, че сте вътре. За Вас е най-добре да предадете цялата документация доброволно, за да нямате проблеми!  

Г-н Кръстев преглътна звучно. Какво нещо е туй животът! Един ден си кмет на общински град – където идеш ти се кланят, без теб никой не смее да се разпорежда, всеки е готов услуга да ти свърши и изведнъж – хоп! Палачинката се обръща и се окаже изгоряла от долната страна! Превръщаш се в изгнаник, всеки те погва като краставо псе. Мамка му и живот ли е туй, бре?!

 – Г-н Кръстев, отворете вратата! – Вече ги чува как са започнали да я разбиват. Бюрото помръдна. Беше от масивна дървесина, но не можеше да ги удържи вечно.

Ех, а какъв живот беше! Само до преди седмица! Пустите му избори, Спасов е виновен! Гадина си беше още от едно време! Помня го, мислеше си Кръстев, докато със сетни сили тъпчеше шредера, в началното седяхме на един чин. От малък беше мазник, тогава се научи да порти, мизерника мръсен! И сега той е виновен. Нарочно ме напи на онова събрание в гр. Н. Нарочно ми ги и докара ония никаквици. Аз, невинен, подлъган, взех да им разправям за хотелите и концесията… Той ги е подучил как да ме закачат на тия теми, той и никой друг! Ех, сега друг ще обира паричките след мене! А толкоз труд хвърлих…  

Вратата започна да поддава.

Всичко се случи така бързо. Не очакваше тоя нож в гърба. Вярваше на партията, че ще го подкрепи, вярваше и на съветниците, че ще уредят нещата, ама ей на! А така добре си изкара тия четири годинки. Власт, пари, жени и море – мечта за всеки човек! За всичко е виновен Спасов! Завистник! Качества му липсват на него, не може да се оправи с тая работа като мене – повтаряше си бившият кмет.

Баща му винаги казваше, че истинският мъж не се предава, каквото и става. С това верую в сърцето, Кръстьо Кръстев изтръгна компютъра от всички кабели и жички, здраво го стисна и смело скочи през прозореца. Добре че не беше много високо, а и ония балами не се бяха усетили да го притиснат и от тая страна. Бързо се окопити след падането и побягна през градинката зад кметството, само някакви си стотина метра го деляха от стоянката на такситата. А от там, пътища много!

                                                                   автор: Гергана Павлова