Светлини в мрака

 

Фитилът на свещта бавно догаряше. Скоро щеше да остане само мрак и мирис на изгоряло. Лола се взираше с жаден поглед в апартамента отсреща. Вече цял час никакво движение. Отдавна трябваше да се е прибрал. Дали не го бяха задържали в работата или пък му се беше случило нещо? От нерви започна да чопли кожичките на ноктите си. Той никога не закъсняваше. Беше олицетворение на точността. Именно това я беше привлякло в него.

Ставаше точно в 6,30 ч., набързо обличаше някакъв спортен екип и отиваше да тича. От прозореца си тя можеше да следи маршрута му. Всяка сутрин минаваше едно и също трасе. Тичаше винаги по тридесет минути. След това се прибираше, взимаше си душ, обличаше се за работа и излизаше в 7,30 ч.

Караше черен „Фият Пунто“. Имаше паркомясто в подземния гараж на блока. Всяка вечер се прибираше точно в 7,00 часа. Вечеряше в 8,00 ч. и обикновено прекарваше вечерта пред телевизора в хола. Понякога си носеше работа вкъщи. Тя си го обясняваше с неговото желание да бъде изряден. Лягаше си в 11,30 ч.

В целия този ежедневен ритуал, младата жена виждаше целеустременост и воля за успех. Доставяше ѝ удоволствие да се буди и да си ляга с него. Представяше си какъв би бил животът ѝ, ако беше негова жена. Щеше да се грижи за него – да чисти апартамента вместо чистачката, идваща веднъж седмично; да му готви, вместо да си поръчва вечеря; да глади ризите и костюмите му, вместо да ги носи на химическо; щеше да бъде винаги до него. Заедно щяха да гледат вечер телевизия, а когато му се налагаше да работи до късно, щеше да пази тишина и да го чака кротко в леглото. Биха били толкова щастливи заедно!

Но сега него го нямаше. Защо? Дали да не се обади в полицията? Досега трябваше да се е прибрал. От седем месеца Лола следеше неговия живот и беше изучила всичките му навици. Той беше олицетворение на точността. А не като нейния мъж, който се прибираше когато му скимне. Нито го знаеше къде ходи, нито пък той искаше да ѝ дава обяснения. Каквото и да го попиташе, все мънкаше нещо нечленоразделно под носа си. Беше ѝ страшно опротивял. Вече седми месец откакто лежеше в леглото, залепено до прозореца. Единствено красивият мъж отсреща ѝ носеше някаква разтуха. Щом го видеше и знаеше, че всичко ще бъде наред. Не е лесно да си прикован на легло, но какво да се прави, трудна бременност ѝ се случи. Оставаха ѝ още два месеца до термина, ако всичко бъде наред. Може би нямаше да ѝ е толкова тежко, след като роди.

Но къде е той?

Към 11,00 ч. най-после лампите в апартамента му светнаха. Лола източи врата си, искаше да се приближи възможно повече до стъклото. Ето го! Не беше сам. Водеше си жена. Яд заля цялото ѝ тяло и тя дръпна завесата на прозореца.

Свещта угасна. Чу се как някой отключва входната врата и се опитва да се промъкне незабелязан.       

                                

автор Гергана Павлова