Насън
– Беше сън, нали, Старши? То такива неща не стават наистина, няма как… – Мълчи! Не трябва да говориш! – Може да си с по-висок чин, ама това вече свърши. Няма значение. – Млъкни ти казвам! – Не, няма как да е било истина. Имаше прекалено много мъгла. – Времето беше ясно. – Може да е било мараня. Имаше и прах. – Това не е важно сега. – Беше странен сън. Чувах гласа на командира в ухото си. Той даде нареждане и аз го изпълних, без да се замисля. Нали така се прави? – Да, така се прави. – Да, де, ама то не беше истинска заповед, защото беше насън. И аз нищо не съм направил в действителност. – Не, не си направил нищо лошо. – Лошо, не, това не е лошо… Искам да кажа, че няма как да се е случило, защото не беше наистина. – Стига, недей да говориш. – Няма как да е лошо нещо, което не се е случило… Беше шантав сън. – Да, било е. Сега мълчи. – Може да не е било истина, но се кълна, че беше като на живо. Зелената поляна и онова дете, с червеното колел...
